Наистина, Банкок е като черна дупка – привлича те неудържимо, не те пуска да си тръгнеш и в неговия свръхуплътнен свят има всичко – така че да засити и най-лакомия турист. Но ако все пак жадният за екзотични впечатления пътешественик успее да се откъсне от неговото безкрайно представление, съвсем близо в околностите на града има още какво да го очарова.

Безспорно най-популярната туристическа атракция е Плаващия пазар. На шейсетина километра югозападно от Банкок, в едно от разклоненията на безбройните канали, всеки ден за няколко часа се разиграва най-веселата, жива и шумна сцена, която съм виждал. Стотици лодки, претрупани с плодове и най-различни други стоки, се бутат в тясното пространство на канала, опитвайки се да отвоюват място в този своеобразен Уолстрийт, където трябва да продадеш стоката си бързо и на възможно най-изгодна цена. Появил се преди стотина години, Плаващия пазар някога си е бил просто пазарът на градчето, където сутрин са се събирали тайландките, натоварили догоре лодките си с онова, което са изработили или набрали от градината. Днес тази автентична картина трудно прозира под невероятното количество туристи, които прииждат там, за да се насладят на този неповторим спектакъл. Заради тях отстрани на канала е изградено едно миниатюрно панаирно градче, където на сергии се продават всички онези типично туристически стоки – сувенири, дрънкулки, дрешки. Реално погледнато, получил се е един парадокс – туристите пристигат да видят нещо екзотично и истинско, но самите те видоизменят мястото до такава степен, че то почва да съществува заради тях и от тях. Ако се махнат тълпите туристи, местните няма за какво да идват и пазарът ще престане да съществува, защото търговски отношения в този оригинален едновремешен вид – ето ти ориз, дай ми парче плат, вече и в Тайланд няма. Но така или иначе гледката си струва! Освен изобилието от странни и невероятни плодове това, което е твърде екзотично за нас, европейците, са онези лодки, които са същински подвижни кухни. Те не просто предлагат храна – те я приготвят на място. В лодките има печки, така че получаваш ястието съвсем прясно и топло. Разбира се, азиатските представи за хигиена коренно се различават от нашите, затова, ако не искате няколко часа по-късно превъзбудата от хубавите впечатления да премине в мъчителни размисли за вредата от чревоугодничеството, просто се въздържайте да консумирате храна от улицата, в случая от реката. Този съвет обаче не важи за хората от региона, които пък точно на такива места обичат сладко да похапват, очевидно без последствия. Що се отнася до цените на предлаганите стоки, то те са доста надути по начин, характерен за всички подобни места, където туристите се изсипват с автобуси. Затова, когато след задължителния пазарлък, свалите цената значително, не си мислете, че сте направили удар – тя пак е по-висока от нормалното. Дълго след като сте напуснали Тайланд, пред очите ви ще изниква този шарен Вавилон, интересните и живи лица на тайландките, умело справящи се както с пазарлъка и търговията, така и с греблото на лодката.

В същата посока от Банкок се намира и едно ателие за дърворезба и производство на резбовани мебели. Ако, наслаждавайки се на творбите на тревненската резбарска школа, сте си мислили, че повече нищо не може да ви изненада и впечатли, лъгали сте се. Тайландците също са постигнали съвършенство в това древно изкуство. Огромни пана, на които джунглата оживява пред очите ви, смайват с детайлността и явната трудност на изработката – триизмерни слонове, птици, маймуни, палми и плетеница от листа разказват дълга приказка, из която погледът се губи. За създаването на нещо подобно обаче се искат месеци нелек труд. Освен тези самостоятелни картини в шоурума на работилницата се показват и продават и най-разнообразни мебели, орнаментирани по този красив начин. Цените са солени, но който може да си го позволи, му предстои несъмнено удоволствие. Тиковото дърво, от което са изработени тези шедьоври, има меко, топло, благородно излъчване, което би сгряло стаята, приютила подобна мебел.

Ако ви е останало малко време, може да се отбиете и до Розовата градина – курорт на трийсетина километра от Банкок, където освен много екзотични растения, някои почти изчезнали в природата, се намира и първият Тайландски културен център. От 1970 година насам той предлага на туристите нещо, което вече трудно биха видели в автентичния му вид. Едночасов спектакъл показва живота в едно тайландско село – с всекидневните и празничните ритуали, с труда на полето, с народните костюми, с традиционните песни и танци на тайландците, та даже и с демонстрации на тай-бокс и други местни бойни изкуства. Да, този тип разпространени по цял свят фолклорни спектакли са малко наивни, доста бутафорни и предназначени единствено за туристите, но пък като че ли са единственият начин те да се запознаят с традиционната местна култура, защото в този си вид тя вече практически не съществува. Шоуто завършва на открито с тромавия “танц” на слоновете – едричките работяги, които без усилие подмятат огромни дървени трупи, като за отплата чакат само палмови листа за ядене и една хубава студена баня.

За десерт си оставете буквално най-сладкото. Разходката в околностите на Банкок може да завърши с посещение на една работилничка, скътана в кокосова горичка, където нагледно ще ви покажат как се прави захар от кокосово мляко. Големи казани къкрят на огнищата, бавно сгъстявайки възредичкия и леко блудкав сок, докато се превърне в тайландска захар. И не забравяйте да си купите пакетче от нея. По обратния път специфичният аромат на малките неправилни бучки ще добавя сладост към спомена за всичко видяно през деня.

сп. "Одисей", 2007 г.